Думите, които помагат да чувстваме

Основното средство за комуникация между хората е езикът, а способността на човек да предаде чрез речта достъпно и разбираемо своите чувства и преживявания стои в основата на човешкото общуването. Повечето хора успяват в значима степен да разпознаят, разграничат и опишат своите чувства и емоционални преживявания. Защо е важно да можем да мислим и говорим за емоциите си? На първо място защото това е начин да познаваме и разбираме по-добре самите себе си.
Нашите чувства са на ръба между усещанията на тялото и психиката. Много от емоционалните преживявания са свързани с промени в усещанията на телата ни. Когато имаме ситуация, в която за човек е трудно да разбере каква е връзката между сигналите получавани от тялото и чувствата, които изпитва в този момент, може това да има редица последици върху качеството му живот. Не малко хора имат трудности да назоват своите психични преживявания, когато са уплашени или силно развълнувани, за сметка на телесните такива. Всички ние сме подали в ситуации да кажем или чуем – сви ме стомаха, заболя ме главата, усетих пеперуди в корема си – и всичко това за моменти в които сме били притеснени, тревожни, ядосани или сме изпитвали привличане. И ако последния пример използва метафора, за да опише телесното усещане, което придава известна лиричност на преживяването, то другите примери ясно показват как връзката между това какво изпитва тялото ми и как то е свързано с чувствата ми – лесно може да бъде прекъсната.
Какво обаче стои в основата на емоционалната осъзнатост?
Връщайки се в началото на човешкия живот виждаме едно беззащитно и силно зависимо от грижите на майка си (грижещите се фигури) бебе. Неговите емоционални преживявания се свеждат основно до това да изпитва дисконфорт и задоволство от задоволяването на телесните си потребности – да е нахранено, чисто и отпочинало, да не изпитва болка или друг тип телесен дискомфорт. Ако това е началото на емоционалния живот, то за напред предстои дълго пътуване на това бебе, за да развие пълния човешки капацитет за изпитване на множество сложни и разнообразни по своята проява емоции. Основна роля в изграждането на тази способност свои средата, която се грижи за това дете. Социалните връзки, езикът, способността за фантазиране, игра, плач, социалната усмивка – играят роля в емоционалното регулиране, а всички тези компоненти са подпомогнати от общуването на майката с бебето. Ако майката е способна да придава смисъл на силните емоционални състояния на детето, както и на други прояви на неговият вътрешен свят, чрез словесно и не само общуване, то тогава детето започва да разширява своя набор от възможности за изпитване на различни чувства. То става все по-самостоятелно и способно само да регулира емоциите си, което е част от саморегулацията на цялото му съществуване.
Основната причина за това е, че регулацията на емоциите е свързана със способността да се запази и поддържа вътрешен психичен баланс в моменти, когато тревогата и напрежението са високи. Родители, които нямат способност да съпреживяват усещанията на малките си деца и да им върнат разбираем и достъпен отговор какво се случва в тези моменти на напрежение със самото дете, затрудняват детето да изгради опит свързан със собствените му чувствени преживявания. Този опит служи за изграждане на усещане за вътрешна хармония, идентичност и умения да се борави с различни емоционалните преживявания.
Хората, които по една или друга причина, не са съумели да изградят способност за емоционална осъзнатост често имат следните характеристики
• трудно разграничават психичните от телесните усещания
• разпознава малък брой емоционални и чувствени преживявания
• затрудняват се при описание на чувствата си
• говорят за емоциите си по откъснат и странен начин, по-скоро като наблюдение отколкото като изживяване
• има дебни или никакви фантазии
• твърде конкретни и суховати са в общуването си
• често са социално изолирани
• трудно създават дълбоки, емоционално наситени връзки с другите
• по-често от хора без подобни особености, страдат от психосоматични заболявания
• склонни са да прибягват до емоционално хранене

Това състояние на неспособност за осмисляне на емоциите влияе на целия живот на човек, през успешната работна комуникация до качеството на интимните връзки и типа родителстване, което има.
В тези случаи един от възможните начини за подобряване на нашата емоционална осъзнатост е психотерапията. Психотерапията дава възможност на човек, преосмисляйки и намирайки нови решения на вече отминали преживявания, да изгради нови представи, варианти и начини за справя, основавайки се на опитността на зрялата личност и нейните психични възможности. С други думи обръщането към опитен и квалифициран психотерапевт и срещата с така известната още от времето на Фройд – talking cure – (лекуване чрез думи), ни дава възможност чрез думите не само да видим житейската си ситуация от нов ъгъл, но и да можем да го почувстваме по- пълноценно.